Казвам се Теодора, обожавам да обикалям из планините и да снимам безкрайните им пейзажи. Бродила съм в пек, в порой, в мъгли и дори в бури с градушки, но никога нищо не ме е спирало да се радвам на тази магия във високото. Също така съм голям фен на макро фотографията. Обичам да експериментирам в снимането и да разказвам историите си към всеки кадър /Instagram профила й ТУК/. Смятам, че природата е най-голямото богатство и лечител в същото време. Дали ще разперя поглед в далечния простор или ще надникна в малкия свят на буболечките, за мен магията е еднакво внушителна!

Любими локации имам много, но едно ми е най на сърце, и това е връх Безбог.
Когато бях на 10 годинки, за първи път се качих на планина и беше точно тук, на хижа Безбог.
Беше зима и дойдохме да караме ски. Езерото беше покрито с лед и сняг, а над него танцуваше тънка мъгла. От връх Безбог се спускаха облаци като пелена надолу, които ту го скриваха, ту се показваше и заблестяваше кръста. И макар да беше много оживено и пълно с хора, дошли да упражняват любимия си спорт, аз си спомням как стоях като хипнотизирана от гледките и сякаш очите ми не успяваха да поберат цялата красота на този зимен спектакъл.
Тогава вътрешно разбрах , че планината винаги ще е голяма част от живота ми. Сякаш за миг откриваш най-съкровеното и съществено парченце в живота си.
Почти всяка година се качвам до там, защото това е първата ми планинска любов.

И така!

Нашето приключение започна на връх рождения ми ден от хижа Безбог. Първоначалният план бе да тръгнем директно в посока Тевно езеро, но аз нямаше как да пропусна любимия си вр. Безбог. Изкачихме се до него през Душевадката (стандартния маршрут), след което се върнахме обратно до разклона и поехме към красивото Попово езеро. Там починахме за няколко минутки и започна голямото ходене.

Следващата спирка беше Самодивските езера. Безумно красиви и пленяващи, определено заслужили името си.
От там пътят ни продължи стремглаво нагоре по безкрайна пътека от камъни към лявата Краледворска порта. Стигайки до най-високата й точка, се откри простора и гледка към друго красиво пиринско езеро, а именно Тевно! Слязохме до заслона, хапнахме по една леща и понеже беше едва 18 и нещо часа, реших, че все пак имам оше време да набавя някой друг залезен кадър. Минахме покрай езерото и се изкачихме на безименен връх, от където успях да уловя красотата на отиващото зад хоризонта слънце и един незабравим подарък от мен за мен с тези гледки.

За финал пихме по едно вино с друга групичка на заслона и викахме в подкрепа на преминаващите състезатели на Пирин ултра.
Ей такива емоции палят, горят, топлят и остават завинаги в душата, защото за мен щастието се измерва в планинска единица!

Повече за Теди и дейността й може да научите и в Instagram профила й: ТУК

Прочете и Изживей част от Родопите – планината с душа и сърце