Казвам се Ермина Боянова, на 24 години съм и съм от София. Любовта ми към планината започна още в детството, благодарение на баща ми, който ме водеше по планините и ме научи, че изкачването на върхове изгражда характер и сила.
По образование съм в сферата на туризма – завършила съм бакалавър „Туризъм“ в Софийския университет, както и магистратура „Спорт, фитнес и здраве“ в Националната спортна академия. Спортът и движението винаги са били важна част от живота ми.
През 2023 г. участвах в „Survivor 7 България“, където завърших на второ място и станах единствената жена финалист. Това преживяване ме затвърди още повече като човек, който обича предизвикателствата и живота близо до природата.
Един от най-любимите ми преходи в България е Националният поход „По стъпките на Ботевата чета“ – преход, в който съм участвала вече пет пъти и който всяка година очаквам с нетърпение.
Походът започва от град Козлодуй – от легендарния кораб „Радецки“, и продължава 5 дни, като финалът е на връх Околчица във Врачанския Балкан. Всеки ден се изминават около 25 километра пеша.
В него участват над хиляда души всяка година – ученици, студенти и туристи от цялата страна.
Маршрутът преминава през района на Северозападна България – полета, равнини, малки селца като Бутан, Софрониево, Борован, Баница. Минаваме покрай безкрайни слънчогледови ниви, зелени поляни и тихи пътища. А когато влизаме в селата, местните хора ни посрещат с усмивки и радост.
Но има и една по-тъжна страна на това преживяване. В тези села се усеща силно обезлюдяването – срещаме предимно възрастни хора, а младите, които са останали, за жалост не са българи. Като цяло, българското население по тези места е почти изчезнало. Това прави впечатление и те кара да се замислиш колко много потенциал и красота има в тези места, а те постепенно замират.
Всяка вечер лагеруваме на различно място – най-често на стадиони или на големи поляни край селата. Целият поход се превръща в огромен лагер под открито небе. Спим в палатки, палим лагерен огън, печем си скара, правим чай от билки, които сами сме набрали.
Най-силният момент идва в последния ден, когато навлизаме във Врачанския Балкан и изкачваме връх Околчица. Там вече денивелацията се покачва, а умората от предишните дни се е натрупала. Усещането е трудно за описване – смесица от умора, гордост и дълбока връзка с историята.
Знаеш, че си извървял същия път, по който са минали Ботевите четници – но без да те преследва враг, без да носиш оръжие и без да има реална опасност за живота ти. Именно този контраст те кара още повече да осъзнаеш през какво са преминали те и колко голяма е била тяхната саможертва.
Освен този поход, планината е неизменна част от живота ми през цялата година. Старая се възможно най-често да бъда сред природата и да откривам нови маршрути.
Започнах и да организирам преходи, за които споделям в социалните си мрежи, най-вече в Instagram – може да последвате от ТУК
През 2026 година поставих началото на Туристическото дружество „Български юнак“ – идея, която тепърва ще развивам с много желание и ентусиазъм. Моята мисия е да популяризирам българските планини и да вдъхновя повече млади хора да излязат от ежедневието си, да бъдат активни и да се свържат с природата.
Вярвам, че планината може да промени човек. И ако чрез това, което правя, успея да накарам дори един човек да се влюби в нея – значи съм на прав път.
