Загадъчни планини, необятна морска шир и диви плажове
България е държава с красива природа, която предлага много възможности за природосъобразен туризъм и различни дейности на открито. Без значение дали сте любители на загадъчните планини, необятната морска шир и дивите плажове, топлите равнини или влажните зони на пълноводните реки, родината пази своите тайни, готова да ги сподели на всеки приключенец. Затова подбрахме нашите 10 най-предпочитани природни забележителности в България, които трябва да посетите поне по веднъж.
Снимка: Мартин Радев
- Седемте рилски езера
Ако магията на четирите природни елемента има своето материално измерение, без съмнение седемте рилски езера са мястото, където можете да му се отдадете. Представете си еуфорията от изпълващата сетивата синева на хоризонта, енергията на планината под нозете ви и застиналите кротко от хилядолетия красиви водоеми. А огънят – той е от Слънцето, което тук топли някак нежно, сякаш приветствайки гостите на това вълшебно кътче българска земя. Именували са ги в прослава на чистото им природно начало – Сълзата, Окото, Бъбрекът, Близнакът, Трилистникът, Рибното и Долното езеро. До тях се стига сравнително лесно посредством седалков лифт, който тръгва на около 4 км от Паничище, и който е с крайна точка хижа Рилски езера. От нея тръгват обособени и добре маркирани пътеки. Целият маршрут от Долното езеро до Сълзата и обратно отнема около 5 часа, но всяка крачка от пътя си заслужава.
- Белоградчишките скали
Обвита в любовна мистика и безброй предположения за геоложкия си произход, тази забележителност е една от най-популярните, привличаща вниманието на учени и любители на природата от цял свят. Легендите разказват, че тук преди стотици години се издигали два величествени манастира – мъжки и девически, а в подножието им живяла красива и обаятелна мома. Изпратило я в манастира нейното семейство, за да я предпази от лошите очи. Уви, грешна любов завладяла нежното ѝ сърце, чието отхвърляне Господ наказал сурово, вкаменявайки плът и душа. Затова, днес част от формите носят имена като Монахът и Монахинята, Конникът, Лъвът и Ученичката. След време, в полите на естественото укрепление знатни римски владетели издигнали крепостта „Калето“, която впоследствие използвали и българите от новообразуваната ни държава. Последно, зад стените ѝ спасение намерила родната армия през Балканските войни, а днес мястото има единствено историческа и културна стойност, тъй като скалите са сцена на мелодични концерти и интригуващи постановки.
Снимка: Светлана Цветанова
- Меандрите на река Арда
Меандрите на река Арда са музата на много художници, фотографи, поети и разказвачи на истории. И наистина, виещите се в полите на Родопа планина речни образувания са предпочитана туристическа дестинация за любителите на природата. Те криволичат край стари махали с каменни къщи, край забравени от времето шосета, тучни поляни и въжени мостове. Може би най-популярната извивка на Арда е тази край гр. Маджарово, защото е и най-достъпна. Тук, освен отблясъците на водата, очите ви ще озарят и реещите се във въздуха черни щъркели, белоглави лешояди и пъстра палитра от орнитологичен свят. Друг, малко по-закътан, е меандърът край селата Стар читак и Рибарци, който без съмнение сте виждали в туристическите пътеводители на Родопите. Ако сте наистина природни ентусиасти, можете да видите също виещата се Арда край селата Сухово, Русалско и Любино, чиито пейзажи не отстъпват по красота и изящество на останалите. Отлична стартова точка на речното приключение е къща за гости Тихият кът на брега на язовир Ивайловград.
Източник: yagodinska-peshtera
- Ягодинската пещера
Представяли ли сте си някога да сключите брак в недрата на най-мистичната и обвита в легенди българска планина? Е, можете да го направите в Ягодинската пещера в западния край на Родопите, само на няколко километра от едноименното село. За нея казват, че е перлата в пещерния свят на България. Състои се от близо 11 км криволичещи многоетажни лабиринти, част от които са облагородени и подходящи за посещение от туристи. Великолепни и красиви образувания могат да се видят по целия маршрут – сталактити, сталагмити, сталактони, хелектити, синтрови езера, леопардова кожа, дендрити, драперии и едни от най-уникалните – пещерните перли. Тук живеят общо 11 вида прилепи, както и много представители на земната флора – лишеи, мъхове, плесени и гъби. Интересна подробност за Ягодинската пещера е откритото на първия ѝ етаж енеолитно жилище от каменно-медната епоха, свидетелство за обитаването на района от древните цивилизации. Пещерата е добре социализирана и подходяща за целогодишно посещение. Отлична отправна точка е къщата за гости Горски кът край Девин.
- Резерват „Беглика“
Резерват „Беглика“ в западната част на Родопите е събирателна точка на див и многообразен животински свят, множество застрашени от изчезване растителни видове и усилията на човечеството да запази това богатство по един устойчив във времето начин. Територията му може да се посети единствено посредством изградената туристическа пътека, дълга около 1600 м, като режимът за навлизане в останалата част на резервата е изключително строг и забранен. Но така или иначе не препоръчваме дивото му опознаване, тъй като около 98% от територията е гориста, а в дълбините ѝ живеят мечки, вълци и отровни влечуги. Далеч по-безопасен и приветлив е букетът от ендемични цветя, сред които алпийското сграбиче, родопската теменуга, родопското омайниче, родопското крайснежно звъниче, българският рожец. Отлична отправна точка за посещение на резервата е къщата за гости Бора Виста в Цигов чарк, а най-удачният период за това е късната пролет и ранното лято, когато природата е в своя апогей.
Източник: bulgariashare
- Окото на Осмар
В българската митология красотата и обаянието на загадъчните Самодиви са едни от най-романтичните и изпълнени със съзидателна енергия легенди. А именно, Окото на Осмар е сред местата, смятани за тяхна обител, заредена с добра магия. Може би в това скално образувание на шуменското плато наистина има нещо свърхестествено, привлякло към себе си и исихастите, живели тук в аскетични скални манастири. За Осмар говори и самата Ванга, наричайки местността четвъртия по сила енергиен център на България. И наистина, много силно сензитивни хора идват тук, за да се заредят с енергията на природата. Съчетават разходката сред чистия въздух с по чаша осмарски пелин, който в едноименното село правят с над 50 вида билки и плодове. От Осмар до Окото се стига по маркирана пътека, като преходът в посока отнема не повече от 40 минути.
- Побити камъни
Ансамбълът на вкаменените дървета привлича хиляди туристи, зорко пазен от “Каменните стражи”. До “Трона” на горския владетел се стига по витите пътечки, на гърба на старата “Камила”. Да, много от образуванията носят имена на животни, птици, растения, хора и митични същества. Десетки от тях обаче не са наречени, предизвиквайки въображението на малки и големи. Побитите камъни са с различна големина. Някои са кухи, други са запълнени с пясък. Местността е заредена с мистицизъм от векове. Хилядолетия назад местните са определяли мястото за сакрално, извършвали са тайни ритуали, възхвалявали божества, принасяли им жертви. И сега в западната част на основния комплекс лежи оракулски кръг, очакващ своите магьосници. Местната легенда разказва, че всеки, застанал в центъра му, придобива небесна сила, която изпълнява всяко негово желание. Регионът е единствената естествено формирана пустиня в Източна Европа и една от двете на целия ни континент. Територията е включена в екологичната мрежа НАТУРА 2000, за да бъдат опазени редките видове растения и животни.
- Дуранкулашкото езеро
Ако сте чували за древната Култура Хаманджия, то със сигурност знаете, че за нейното съществуване говорят именно археологическите проучвания в района на Дуранкулашкото езеро. Учените все още не могат да докажат еднозначно дали Хаманджия или Култура Варна е създателят на най-старото обработено златно съкровище в света, атестат за богатството и значението на региона преди близо шест хилядолетия. Но нека фокусът не бъдат добре социализираните и експонирани археологически находки, а природното богатство на приморска Добруджа. Дуранкулашкото езеро е сред най-значимите и най-добре запазените крайбрежни влажни зони в България, с международно значение за опазването на повече от 260 вида редки и застрашени от изчезване растения и животни. Разположен е на миграционния път Via Pontica, така че възможността да се полюбувате на красиво оперени или омайно пеещи птици е гарантирана.
Източник: visit.elena
- Христовския водопад край Елена
Еленският Балкан е една от любимите ни дестинация в България за природосъобразен туризъм и приключения, така че няма как да пропуснем в нашата класация Христовския водопад. Той не е от високите по родните ни земи, но впечатлява с ширината си, особено през пролетта, когато захранващата го Мийковска река е най-пълноводна. Красивият водоем е заобиколен от високи отвесни скали и дълбоки гори, което придава на преживяването още по-загадъчно и интригуващо усещане. До него се стига сравнително лесно – влизайки в близкото с. Руховци откъм Елена, се поема наляво, а малко след като се подмине централния площад, се вижда и началото на екопътеката. Добра отправна точка за посещение е къща за гости Трашлиеви.
Източник: Планинка
- Стобските пирамиди
Ако някога сте посещавали Рилския манастир, то със сигирност сте минавали покрай с. Стоб, което е отправна точка за визита на едноименните скални Стабски пирамиди. В случай, че не сте разгледали това нетипично късче земя, със сигурност трябва да поправите тази грешка. Това са най-популярните скални пирамиди в България, представляващи сложна композиция от остри и игловидни, пирамидални и конусовидни земни форми. Впечатляват с яркия си жълт, тъмно кафяв и на места дори червен цвят, дължащ се на специфичния химичен състав на скалата. За тях се носят и много легенди, естествено свързани с голяма и грешна любов между двама млади селяни от Стоб. Отлична отправна точка за посещение са къща за гости Катерина и къща за гости Корона.
Автор: Станислав Стилянов / traveltasty.eu
Струилица-Калето край Девин. Пещера Дяволското гърло в Родопите, близо е до Ягодинската пещера. Дяволският мост до Ардино. Водопада Докузак в Странджа планина.