Това го казвам аз, Венета Тошева – млад приключенец, който обича природата и хубавата храна, поради което може да ме намерите, освен да пътешествам, и да предлагам страхотна паста в E Pepe Fresh pasta.
Всичко започна май месец, когато бяхме на палатки в Гърция. „Ходи ми се на планина, ей така, с палатчицата и да си мъкнем всичко ние и да спим където си пожелаем!”. Е, хубаво е, когато отсреща някой ти каже: „Ами аре” – без повече въпроси, директно към плануване на тази ти мисъл.
Докато се кандилкахме в каяка в гръцкия лазур, с Ивайло (един от най-добрите ми приятели) решихме, че е време да навестим Купена и компания. Задаваха се любимите майски празници около 6-и и разполагахме с три почивни дни. Маршрутът сякаш сам се начерта: тръгване от гр. Карлово – Кръста – Мадемът – подсичащата пътека под връх Амбарица – Купените – заслон Ботев – Бункера – Булката – хижа Равнец – Карлово.
И така, на 6-и май поехме с раниците и хванахме влака в 7 ч. за Карлово. След около 3 часа вече крачехме нагоре с по закуска в ръка – трябваха ни сили, баирът си е сериозен – нещо често срещано в планината.
И така, поехме по пътеката вляво от долината на Стара река по билото Сакарица. Нагоре, нагоре и пак нагоре. Честно казано, беше сякаш някак плавно – нещо, което приятно ме изненада. Стигнахме до заслон Залъмово кладенче, откъде започва и подсичащата пътека към връх Ботев. По това време на годината все още имаше заснежени улеи, по които доста трябваше да се внимава, защото едно подхлъзване и нещата могат да приключат с неприятни последици. И така, подсичащата пътека ни предложи много от тези улеи. Малко след подножието на връх Амбарица, трябваше да поемем нагоре към Малък Купен. „Хайде от тук напряко”- не, от личен опит ви казвам, каже ли ви някой това изречение, казвайте НЕ смело и рязко! Е, аз обаче казах „Да, хайде” и … така напрякото ни излезе през носа, но после нямаше какво да ни бутне. След някакво време вече бяхме на старопланинското било между Малък и Голям Купен. Слънцето залязваше, но облаците го скриваха от любопитните ни погледи. Изненадващо подухваше, но беше чак приятно. Изкатерихме върха и опънахме палатката на самия Купен. Вечерята беше топъл боб и салатка с по половин патронче узо – угаждаме си, няма как!
През нощта беше сравнително тихо, но облачно. Случва ми се за втори път да спя на палатка в района. Първият ми беше на Амбарица и именно изгревът направи това ми приключение незабравимо! Сега отново именно той ми напомни колко красиво е да си горе и да се събудиш за Него- изгревът!
Насладихме се на тази гледка – билото към Ботев и самият той, обагрени от топлите цветове на сутрешното слънце.
Закусихме, стегнахме багажа и поехме към Жълтец, Костенурката и компания – най-алпийската част на Стара планина. Подсичахме улеи след улеи, на моменти, честно казано, ми потреперваха крачката, при все че не е ме е страх и се чувствах уверена. Между другото, тук някъде е моментът да вметна благодарности на групата, която беше минала преди нас и ни беше маркирала в снежни крачки пътечката напред.
Идеята ни беше да стигнем до заслон Ботев и там да преценим как сме с времето и дали да се качим до върха или да поемем към Бункера и рида Голеш. Тук беше и един от най-интересните моменти. На въпросния заслон решихме, че няма да катерим нагоре и тръгнахме към Бункера. На този участък имаше много сняг, както и козирки. Държейки височина, подсякохме и стигнахме място без сняг, където решихме да обядваме (късен обяд). Поглеждайки назад, видяхме, че сме избрали правилния маршрут. Метри под него обаче забелязахме група туристи, които буквално крачеха към огромна козирка, на която сякаш й трябваше толкова малко, за да се откъсне и полети надолу по улея. Започнахме да махаме и викаме – безуспешно сякаш, но групата спря и смени рязко посоката нагоре и тръгна по нашите стъпки. От тук до Бункера и малко след него прекосихме още няколко огромни заснежени улея. Около самия заслон пък вървяхме по стъпки от поне на две мечки. Тази част на Стара планина се оказа една от най-дивите, но и същевременно толкова красива. И признавам си, беше си ме шубе.
И така, малко по-надолу навлязохме в горичка, намерихме и поляна с много нападали сухи клони. Опънахме палатката, обособихме място за палене на огън и разбира се, точно по залез слънце… Краката ни бяха вир-вода от всичките улеи и снегове по пътя, добре ни дойде да се сгреем и да изсушим някой и друг чорап. Тук-там имаше и останал майски сняг, който пък ни дойде добре дошъл за освежаване на ходилата.
Менюто ни за днес беше прясна паста „Е-пепе” (няма как да не направя реклама тук – пастата е уникална, без яйца и с разни съставки като спанак или лимонени кори; доматено пюре от истински домати – хем вкус, хем бързо, хем полезно). С две думи – обичаме да си угаждаме, но предвид 10-часовия преход, някак е заслужено.
Не е нужно да казвам, че спахме като къпани. За днешния ден имахме слизане към хижа Равнец по рида Голеш. Искам да отбележа, че пътеките от тази страна се губят на няколко места и е хубаво да разполагате с gps. Има и зимна, и лятна, но част от колците също са неоткриваеми на моменти.
Малко над хижа Равнец има неприятно спускане, почти отвесно. Представям си какво е след дълъг преход – сигурно се подгъват крачетата тук. Стигнахме хижата сравнително рано. Хижарят още пиеше може би второто си кафе, но ние бяхме зажадняли за бирички – да, сигурно ви е направило впечатление, но сме страшни бираджии. Наряза ни мезенце и ни разказа някоя и друга история от тия дни. Над хижата има една поляна, на която видях някакъв едър гризач – хижарят разказа, че това е поляната на лалугерите.
И така, слизането до Карлово си беше от класическите – надолу през горичка с млади, свежо-зелени листа. Хванахме по-ранния влак за София, за да избегнем лудницата в тази привечер. И така, благодаря на Стара планина и най-вече на Голям Купен за гостоприемството и до нови срещи!
Следващото ни приключение бе Ком-Емине с колела, но за там все още ми е трудно да пиша – толкова много емоции, преживявания, но с две думи – вълшебно приключение.
Багажът:
Палатка; спален чувал; шалте; газов котлон+бутилка; шише за вода; гети; ръкавици; шапка; посуда; челник; гети; дълъг панталон с ципове (ставащ на къс); полар; яке против дъжд и вятър; тениски; слънцезащитен крем; два чифта чорапи; gps; мини табла за любители; powerbank; храна (прясна паста; риба; сурови барчета; ядки; яйца; кашкавал; зеленчуци; хляб; консерви).
