Магията в къщите за гости. Бит, култура и традиции.

Къщите за гости са очарователни. За щастие тази смес от културен, еко и селски туризъм набира все по-повече популярност и удивлява посетителите си. В тази статия ние от athomebg.eu ще опитаме да Ви докоснем до едно ново усещане. Усещането, което прави къщите за гости желана дестинация за все повече български семейства и чуждестранни туристи.

Ето започваме. Вие ще бъдете с нас.

Изберете си една част от картата на България. В който и да е район.

Където и да сте насочили пръста си ще откриете много история, красота, култура и традиции. Звучи клиширано, но нашата страна е красиво кътче от света.

Езера, реки, планини, пещери, резервати и чудати местности, обитавани хилядолетия от древни народи. Траки, прабългарски конници, славяни, хуни, авари, византийци, гърци, римляни, турци и други. Всеки народ със своите богове, своя език, своите обичаи, културни особености и ритуали, оставил по нещо за нас – наследниците, на тези земи. Самата мисъл, да вървим по пътища построени с много труд и пот, да надникнем за миг в миналото е величествена.

Красотата на България не е клише. Въпреки, че чужденците се прехласват, по природните забележителности, които виждат, те не могат да разберат цялата красота на нашия свят. Защото природата ни – Рилските езера, Чудните мостове, Белоградчишките скали, Побитите камъни край Варна, Красивите пещери и речни проломи – е само част от великолепието на страната ни.

Къде е вълшебството? Истинското очароване е в нашия бит. В селския бит и обичаи. Трудът вграден в нашите домове.

 

/снимка David Podgorski Малешевска планина – @davidpodgorski [IG]/

 

В къщите за гости ние може да се докоснем отчасти до народопсихологията и културното ни наследство, може да разберем поговорките „Няма по-голям от хляба“, „ Да имаш хляб на масата“.

Сега да отидем заедно в една – случайно избрана, в малко село, някъде из България, случайно място избрано на картата.

Сутрин е. Чуваш кучето и звънците на козите, които тичат. Вече буден ободрен от хладния планински въздух, усещаш ароматът на пържени мекици, допълнен с гъсто овче мляко, бучка сирене и сладко от диви ягоди. Това ти припомня ръцете на твоята баба. Ръце напукани от труд, но в същото време добри, като на магьосница. Магьосница, която знае пътя на хляба до масата. Която всяка утрин преди да е съмнало отиваше, да донесе вода от чешмата в долината.

После виждаш добрите очи на дядо ти. „Хайде момчето ми! Ставай, Марко ни чака! Да отидем за дръвца до корията“. И тръгвате заедно с магаренцето към гората. В торбичката има бучка сиренце, хлебец и глава лук. Но като спрете под старата дива круша, ще похапнете и от плодовете и.

Не очаквайте, че Ханс (от Берлин) ще разбере този миг. Не очаквайте, че ще разбере концепцията на къщата за гости. Не очаквайте, че може да му разкажете всичко това. Не мислете, че ще го изживее така както Вие. Да. Той ще дойде ще се удиви от вкусното овче кисело мляко и домашно приготвено сладко. Ще си почине и ще се разходи сред високите борове. Ще послуша ромона на потока. Ханс обаче никога няма да усети със сърцето си, духът на поколенията, които с грубите си ръце са извоювали, съградили и  запазили това, което ние имаме днес. Но Вие му разкажете.

Когато слънцето залезе, а искрите на огъня пращят щуро сипете една люта ракия на Ханс и му разкажете. Разкажете му за вашата баба, която е брала лапад и коприва за зелник, разкажете му за дядо Ви, който е събирал в кошница джанките за ракия. Наздраве, Ханс! Разкажете му и за магията на старата къща за гости.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

 / 

Вход

Изпращане на съобщение

Любими