Като дете, най-хубавите ми спомени са от края на всяко лято. Тогава по традиция ходехме с баба Невена и дядо Тодор в Банско. Беше толкова хубаво. Все още незастроено… над хотел Стражите почти нямаше постройки! Ние отсядахме в малка семейна къща на Бърдаревия род. През деня посещавахме градския минерален басейн в близкото село Баня – красиво разположено селце в Разложката долина. Не че тогава за мен беше важно местоположението. За мен беше страхотно изживяване да мога по цял ден да се къпя в големия басейн на селото, без да има кой да ми се скара, че ще настина. Водата там целогодишно е много топла. Мисля, че тогава се научих да плувам.
Днес със семейството ми отсядаме в малък семеен хотел в същото село, който се намира на съседната улица, където е градският басейн.
Село Баня е едно малко и китно селце, сгушено в полите на три планини – Рила, Пирин и Родопи. Носи ми спомени от детството и за мен е любима дестинация за почивка в България!
Селото се радва на около 72 броя минерални извора, от които блика лековита вода още от времето на римската империя. Свидетелство за това е запазената от тогава Римска баня. Минералната вода извира изключително топла, до 58 градуса по Целзий, и се превръща в атракция за всички любители на зимните спортове, а и не само. Много скиори предпочитат да се потопят в горещите минерални басейни, след като са прекарали деня на пистите в гр. Банско, който е само на 5 км от селцето. Всичко това прави Баня прекрасно място за ваканция, отдих и лечебни цели през цялата година.
Но да се върна на спомените от детството ми и топлите безгрижни лета…
След басейна следваха детски забавления, палеше се голям огън и стояхме до късно. Възрастните разказваха интересни истории и ние – децата, слушахме в захлас. А сутрините бяха обгърнати с аромата на домашните баници, мекички и топло домашно мляко. За всичко това се грижеше баба Пиринка от Бърдаревия род, при която отсядахме. Тя приготвяше традиционни закуски, а през деня изкарваше животните на паша по поляните край Банско. Вечер често играехме и на карти.
Така продължаваше всяко лято, почти до 15 септември, когато с неохота се прибирах в София. Хората в този край са различни. Винаги усмихнати и много дружелюбни.
Може да разгледате Instagram профила на Биляна Йотовска – ТУК и в сайта й ТУК
