Някъде далеко, далеко на запад има водопад, който се отличава от останалите и неговата „супер сила” се крие в това, че с времето… той само расте и се издига все по-нагоре в небесата. Аз съм Звезделина Жекова zvezdizhekova и днес ще ви разкрия каква е тайната за „растежа” на Полскоскакавишкия водопад.
Разположен до едноименното село в Земенската планина, област Кюстендил, водопад Полска Скакавица е висок 50 метра. В селото има табели, които обозначават пътя към него. В един момент асфалтът изчезва и бива заместен от черен път, който за щастие е проходим с лека кола. Но какво е приключение без малко ходене?
След около 4 км по черния път е време да оставите колата си и да поемете по горската пътека, обозначена с табелата. Лека-полека пътеката започва да ви води надолу към първата тераса на водопада. Ние го посетихме през лятото, когато всичко наоколо беше сухо и на места почвата под нас поднасяше.
Ще разберете, че сте в правилната посока по пещерата, която ще видите малко след началото на своята разходка. За пещерата се носят легенди, че Свети Иван Рилски е намирал подслон при нея от жарките лъчи на слънцето. След кратка пауза и още малко ходене ще стигнете до втората тераса. От нея се открива красива панорамна гледка. Това е най-близката точка на мястото, от което падат водите на водопада. Малките пръски галят бузите ви, а българското знаме гордо се вее. Но това далеч не е всичко, което водопадът може да ви предложи.
Малки стълби надолу ще ви отведат до мястото, където водите се разбиват и образуват малка рекичка, която се влива в Струма. Това е и първата тераса на водопада. Тъй като ние направихме разходката си през лятото, не се поколебахме да се намокрим и да застанем точно под пръските на водопада, без да му мислим много.
И понеже ви обещах да ви разкрия каква е тайната му, ето я и нея: във водите на Поскоскакавишкия водопад има много варовик, който с времето се натрупва. Затова и водите му се спускат от малко по-високо с всяка изминала година. И това го прави единственият такъв водопад у нас: който расте, а не се смалява.
До тук имахме около 40 минути ходене, но решихме, че това не ни стига. Ето защо решихме да се спуснем по пътеката надолу, която свързва две жп гари: с. Раждавица и с. Полска Скакавица. Пътеката е живописна и минава над жп тунела, след което се спуска и до самите релси. Тъй като беше много топло, не стигнахме до самия края на жп спирката и се върнахме обратно към колата. Не пропуснахме първата тераса на водопада, където се охладихме за последно преди изкачването, което ни очакваше.
Можете да комбинирате разходката си с още една забележителност по пътя си: Църквата „Свети Димитър” . Тя е построена от майстор Георги Манчов през 1892 г. и е изградена върху основите на стара късносредновековна църква със запазени стенописи и славянобългарски надписи.
Разходката е много приятна, особено в летните дни, когато водите на водопада ще ви спасят от жарките лъчи на слънцето. Ще ви целунат нежно, след което ще ви обгърнат целите и ще ви накарат да се зачудите защо не сте открили това райско място по-рано.
