Здравейте!

Казвам се Теодора и обожавам да пътувам, откривам и снимам знайни и незнайни кътчета из България. Освен страстта ми към планината и “колекционирането” на изкачените върхове, много обичам да се разхождам из нови местности, да посещавам не толкова известни локации и да ги споделям. /към профила на Теди в Isntagram ТУК/

Идеята ми още преди години, когато си направих Инстаграм профил бе, да покажа на света, че красотите на България по нищо не отстъпват на тези от другите държави!

И така, днес ви отвеждам до много любопитно, диво и невероятно място. Един уникален скален венец, събрал в себе си повече от 15 малки и големи пещери, хиляди гущери, змии, прилепи и животинки. Да си призная, аз имам страх от тъмни и тесни пространства, но ако има някой с мен, успявам да вляза в по-началната част на някоя пещера.

Вражите дупки официално е любима локация за любителите на скалното катерене. Разположен в каньона на река Пробойница, приток на Искър, Венецът на Вражите, както накратко ги наричат катерачите, е дълъг около километър и има южно изложение. С кола до мястото за паркиране се достига, като от пътя в Искърското дефиле се хваща разклона за село Губислав и хижа Пробойница и се паркира до чешма след 850 м по асвалтиран път. От чешмата има още 10 мин изкачване по хубава пътека през борова гора. Тя започва непосрдствено отляво на чешмата в северозападна посока. Под скалите има направена широка пътека, от която започват маршрутите за катерене.

Беше доста топъл ден за февруари и си казах, че е време да посетим това място, предвид, че два пъти не успявах да го открия. Както си вървяхме и аз казах на глас “Е добре де, къде са пещерите от снимките?”, един лек завой и сякаш попаднах в причудлива приказка. Интересни форми, странни звуци, някои от пещерите се свързваха една с друга, чуваше се течението, което се създаваше от вятъра като дълбоко ръмжене. В една от пещерите се чу вода, сякаш някъде там имаше водопад, а друга приличаше на сърце. Колкото повече вървяхме, толкова повече се откриваше тази невероятна красота, издялана от природата. Влюбих се, категорично оставих частичка от себе си там и с удоволствие пак бих отишла. А на вас оставям да се насладите на кадрите.

Сега да се върнем в началото, на паркинга, но този път ще поемем на дясно по мостчето. Ще се изкачим нагоре през гората, като на места ще ни води жълт парапет, за да отидем до друга внушителна пещера – Свинската дупка. Нея посетих през зимата и с натрупалия сняг бе доста красива гледка.

За финал, за да запълните деня пълноценно, може да се разходите нагоре по реката по екопътека Петренски дол. Разстоянието отнема 2 часа и половина отиване и връщане, маршрутът е лек – подходящ, както за деца, така и за възрастни хора, решили да прекарат време сред природата. Тук е и най-големият вир на Петренски дол, чието име носи и пътеката. На много места може да се видят невероятни форми, които водата е издълбала с годините във скалите. Приятно е за пикник или за разхлада в горещите дни. А самото вирче в началото на пътеката лятото се превръща в местното джакузи и ако искате да е само за вас, не ходете през почивните дни.

Длъжна съм да предупредя, че в горещите дни към Вражите дупки и като цяло в района е гъсто населено със змии и е важно да бъдете внимателни.

Също така, ако нямате опит и необходимата екипировка, не навлизайте в пещерите, защото може да бъде много опасно!

Много ще се радвам ако моето приключение ви е било интересно и мислено съм успяла да ви пренеса там.