Здравейте! Аз съм Моника Календерова, на 28 години, от град Белослав. Съдбата ме отведе в София, където открих страстта си към планините. Доста години работя като хостеса по заведенията, но ето ме в момента, от високите токчета, в туристически обувки – вече уча за планински водач.
ТУК може да научите повече за нейните предстоящи преходи.
Първият ми висок изкачен връх беше Мальовица, може би затова той се превърна в любим.
Сега ще ви разкажа за третото ми изкачване на Мальовица, което беше през зимата. Били ли сте в долината на Мальовица или на върха? Още отдалече си личи величието му и неволно си казваш: „Я стига, как ще се кача там?“ Първия път, когато го видях, си казах, че не е възможно.
Зимната ни приказка започна.
Страхотен слънчев снежен ден, събрахме се пред ЦПШ Мальовица с бандата и потеглихме леко към хижа Мальовица. Бяхме 3 момичета и 3 момчета. Бялата красота беше навсякъде около нас. Върхът ни се откриваше все повече, като се приближавахме към хижата. Пътеката до хижата е само една, маркирана е и в повечето пъти зимно време е доста отъпкана. Кратка почивка и топъл чай е нещо задължително за нас. Знаехме, че сме добре подготвени за върха и в сняг ще ни бъде по-лесно, защото любимите ни неравности няма да ги има, ха ха.
Слънцето ни галеше бузките, от хижата към така наречената първа тераса имаше и други енстусиасти като нас. Срещнахме и момчета, които пантят /за непросветените обяснявам, че това е каране на ски извън обособените зони/, страхотни красоти оставяха след себе си в снега, а ние само им се възхищавахме. Досега не бях минавала по зимната маркировка от Еленино езеро нагоре. Беше като една безкрайна снежна поляна и над нас се извисяваше върхът. На места трябва да се внимава, особено ако няма пъртина. Имаш чувство, че ще тръгнеш със снега надолу. Време беше и да обуем котките. Аксесоар,без който зимата не тръгвам. Финалните метри се виждаха пред нас, времето беше ясно и гледките щяха да са неповторими.
И да, ето ни стъпили на върха. Каква красота е навсякъде около нас! Гледките са на 360 градуса. Започнахме да назоваваме всеки връх, който виждаме. Беше разкошно. Изкачването на зимна Мальовица беше доста по-лесно, поне за нас. Препоръчвам ви я във всеки сезон, защото тя е една Рилска магия.
