Здравейте! Казвам се Марин Тодоров и съм любител фотограф от Пловдив – marin-todorov.com. Обичам да снимам както с фотоапарат, така и с дрон. Заедно с жена ми сме обикаляли из почти всички кътчета на страната ни и обожаваме да се наслаждаваме на невероятните гледки, които може да предложи природата ни. Днес ще ви разкажа за една от любимите ни, макар и по-малко позната на хората дестинация – село Заселе, намиращо се в Северозападна България.
Когато пътувам към Северозападна България, едно от любимите ми места е село Заселе. Селцето се намира на 45 км от София. Заселе е уникално малко селце, кацнало на ръба на високи отвесни скали.
В момента в селото живеят под 200 души, но те препредават спомените за патриарха на българската литература и слепия овчар Йордан Църнярски, оживял в творбата на Вазов „Дядо Йоцо гледа”.
Нямам думи да опиша колко е красива гледката! Предлага ни се неповторима панорама към Искърското дефиле от орлов поглед. Простор, изпълващ с вдъхновение и наслада. Гледката е невероятна, а мястото е зашеметяващо.
В селото има няколко заведения и места за отсядане. Аз винаги отсядам в комплекс “Божилово”.
Състои се от 3 къщички. В едната си живеят собствениците, а останалите две са за гости. Едната от къщичките е кирпичена, дори има снимки от времето на строежа. Стаята ни беше точно в тази къща. Интересното е, че всяка стая носи името на връх, който е близо до селото. Има голям двор, в който може да си почиваш и да се наслаждаваш на прекрасната гледка.
Точно затова е много подходящо за семейства с деца, има много място за игра. За храната нямам думи, домашна, вкусна кухня. Най-много ми харесва, че ресторантът се използва само от гости на комплекса. Съчетанието вкусна храна със спокойствие и невероятна гледка е направо божествено. Сутрин за закуска домакинята врътва я баница с домашно приготвени кори, я палачинки с домашно сладко.
Собствениците винаги се стараят да направят гостуването на всеки гост приятно и незабравимо! Винаги, когато съм там, имам чувството, че съм на гости при приятели.
От комплекса може да се стигне до така известната “Вазова пътека”. Мисля, че отнема около 10 мин. ходене до началото на пътеката. Навсякъде има табели, така че е доста трудно е да се обърка. В началото има голям паркинг. Официално началото на екопътеката се води от Гара Бов от Вазовата къща, защото този кът многократно е посещаван от Иван Вазов. Тук той е написал известните си произведения „Из мала Стара планина“ и „Дядо Йоцо гледа“. Ако решите да започнете от там, трябва да знаете, че има паркинг, който не е много голям, просто е разширение на пътя. Там също има много табели. Те са с лика на великия българин Иван Вазов, така че няма как да ги пропуснете. Аз предпочитам да започвам от другата страна, защото много по-бързо може да се стигне до водопад Скакля.
Този водопад е един от най-високите в Стара планина и изобщо в България, а природата го е дарила с неземна красота (поне когато водопадът е пълноводен). Трите последователни скока, които образуват целия воден пад, определено се запечатват в съзнанието на всеки, който ги зърне.
Само най-големият е близо 85 метра, а общо височината му достига цели 120 метра. Пътеката е много поддържана, поставени са беседки, пейки, стабилни парапети и осветление. Може да си донесете храна и да си спретнете пикник. Потърсете и фигурите, изобразени върху някои дървета. Разбира се, най-впечатляващото са невероятните гледки, които се откриват от алеята на Заселе към Искърското дефиле. Няколко пъти вече я посещавам. Не всеки път водопадът е пълноводен, но въпреки това разходката си заслужава.
Другото място, което посетихме при последното ни гостуване, беше връх “Була”.
Намира на 1 371 метра надморска височина, между върховете Драгоданица и Каишов Връх. Той е много лесно достъпен. Отне ни около 40 минути да го изкачим. Собственикът на комплекса е направил табели до върха. Именно той ни заведе на тази страхотна разходка. От върха се разкрива широк поглед над Искърското дефиле, венеца на водопада Скакля, село Заселе, Врачански Балкан и редица върхове в източната посока.
Пътеката е доста широка и прохладна, освен последните 100 метра. Там вече си е стръмно и няма дръвчета за сянка, но гледката наистина си заслужава. Отново имах чувството, че може да остана с часове и да се наслаждавам на уникалната и прекрасна гледка. Може би ще е невероятно по залез слънце. Разбрах, че е и много добро място за палатки.
Посетихме и Черепишкия манастир “Успение Богородично“.
До него се стига лесно с кола. Манастирът е построен по времето на цар Иван Шишман. Според една легенда, името на манастира идва от белеещите се кости на загиналите воини при паметна битка, състояла се в района, на цар Иван Шишман с турските нашественици. При нахлуването им манастирът е напълно разрушен. Възстановен е през 1660 г.
В манастирския комплекс има множество сгради (две църкви, костница, училище, приемна, къщи, складове…), но най-впечатляваща е старата църква „Свети Георги“, която, въпреки многобройните преустройства, е запазила първоначалния си вид, включително и част от стенописите си. Тук Иван Вазов е написал разказа “Една българка”. Не напразно Черепишкият манастир е наричан “Перлата на Искърското дефиле”
Никога не пропускам да се отбия и до скалния феномен “Ритлите”.
Те се намират в село Лютиброд. Представляват изправени скални стени, разположени успоредно една на друга. Стърчат над реката на 50-80 м, отделните стени са дълги от 200 до 500 м и дебели до 3-7 м. Постепенно се издигат по склона и достигат до 200 м над реката. Пространството между тях е обрасло в гъста широколистна растителност. Балканът крие богата хилядолетна история, свързана с този природен феномен. Според древно предание, някога тук имало желязна врата, която затваряла пътя към древната българска крепост Сердика. До най-високата им част се стига по екопътека. Аз не съм минавал там и не знам колко е поддържана. Винаги когато ходя, паркирам точно срещу тях до парков комплекс “Баба Илийца”. Полянката е много приятна за отдих, а защо не и за пикник. Прекрасната гледка, спокойствието и лекото шумолене на реката е невероятно за почивка. Под Ритлите преминава жп линия. Надявам се, при следващото посещение да успея да заснема и влака.
В близост до село Заселе има още много забележителности, водопади и екопътеки, които може да се посетят. Например водопад и екопътека “Под Камико”, Церовски водопад, Бовска Скакля, Каишов връх и може би още доста местенца. Мисля, че една седмица е малко да се обиколят всички забележителности. Дори само пътят е толкова живописен и постоянно се откриват нови зашеметяващи гледки.
Вече няколко пъти ходим в това райско кътче, наречено Заселе и всеки път откриваме нещо ново и различно. Едва ли някой ще съжалява, ако го посети! Очакваме с нетърпение следващото ни посещение.
