Аз съм Мариана, любител планинар, дизайнер по професия и създател на бранда Планинка.
Любовта към планината се зароди в мен още когато бях малка. Прекарала съм голяма част от детството си сред природата и мисля, че винаги съм носила тази обич и свързаност с планината. Там намирам спокойствие, свобода и вдъхновение.
Имам толкова много любими места из България, че винаги ми е трудно да отговоря кое ми е най-любимо. И все пак, днес искам да ви разкажа за едно скрито “съкровище” в Пирин планина, а именно Василашките езера.
Определено не са от популярните туристически места, а според мен заслужават повече внимание.
До тях може да се стигне по няколко маршрута. Единият от тях е от хижа „Демяница“, а другият през хижа „Вихрен“. Препоръчвам маршрута от хижа „Вихрен“, защото е разнообразен и ще видите още много красиви Пирински езера. Особеното на този маршрут е, че до хижа „Вихрен“ (началната точка), трябва да стигнете с автомобил и на крайната точка – местността Тодорова орница, трябва да има автомобил, с който да се придвижите до град Банско.
От хижата се тръгва по червено-зелената маркировка в посока Бъндеришките езера, до там разходката е много приятна и сравнително лека. След около час и 15 минути ще стигнете бреговете на Жабешкото езеро. То е най-високо разположеното езеро от групата на Бъндеришките езера. Водата е топла и в него се развъждат много попови лъжички, от където идва и името му. От тук ви очаква изкачване към седловината между Тодорин връх и Василашки чукар. Изкачите ли се, пред вас ще се разкрие завладяваща панорама към върховете Стражите, Полежан, Каменица, Джангал, Газей и Момини двори. В далечината долу ще видите да блестят бистрите води на Тодорините езера, а зад вас остават върховете Вихрен и Кутело. В следващия етап пътеката подсича стръмните склонове на връх Малка Тодорка, като е добре да бъдете малко по-внимателни. Маршрутът минава покрай езерата Тодорини очи, но ако искате да достигнете до бреговете им, трябва да се отклоните малко.
Пътеката продължава да се спуска към Василашкия циркус. Самите езера са терасовидно разположени, най-високото е Тевно Василашко, а най-ниското е Рибно Василашко езеро, покрай което ще минете. Гледките към езерата са невероятни, направо като излезли от картичка. В далечината зад тях се издигат Стражите. Определено си заслужава да отделите повече време и да се насладите на гледките! Тук много рядко може да срещнете туристи, затова се порадвайте максимум на спокойствието в планината. И все пак, от време на време е добре да вдигате повечко шум, за да не се засечете с баба Меца, ха ха.
От тук имате два варианта – да се върнете обратно по същия път или да продължите към хижа „Демяница“ и оттам към местност Тодорина орница, която е изходната точка. Ако изберете втория вариант, ви очаква спускане към хижата през много красива гора. По пътеката през лятото има мнооого боровинки и малинки и няма как да не спрете да похапнете. От хижа „Демяница“ до Тодорина орница се върви по широк път покрай река Демяница.
Този маршрут в Пирин ми е много любим, защото се минава покрай невероятни природни красоти – езера, върхове, гора, реки и водопади. Има от всичко!
Може да последвате Мариана и в Instagram ТУК
