Из отбивките по Искърското дефиле

Казват, че разходката в природата връща душата у дома. В последните няколко години често ми се налага да пътувам с влака и още при първата ми среща с Искърското дефиле се влюбих в него и знаех, че искам да обходя всяко едно от кътчетата му.

Въпреки че това е “мисия невъзможна” заради неговата необятност, ето няколко дестинации, на които със сигурност трябва да се отбиете.

7. Своге: Еко пътека Трите Бора

Ако тръгнете по Дефилето от София, първата дестинация, която ще ви очаква по пътя, е Еко пътека Трите Бора в Своге. Пътеката е изключително лесна за минаване, като началото й започва от стадиона на града. Със спокоен ход стигате за около 10 – 15 минути до местността, която дава и нейното име – Трите Бора, а на върха ви очаква беседка с панорамна гледка към китното градче.

 

 

6. Гара Бов и еко пътека Под Камико

Гара Бов е начална точка на 3 от най-красивите забележителности по Искърското дефиле, които, с малко по-забързано темпо могат да бъдат посетени и в един ден. Това, обаче, може и да отнеме част от удоволствието ви в резултат от умората.

Началото си еко пътека Под Камико води от стадиона на гара Бов и преминава покрай много по-малки водопади. Преходът е изключително приятен, и както името подсказва, връхната му точка е при водопада “под камъка”. Този водопад често пресъхва, затова препоръчвам да го посетите през пролетта или късната есен. С малко късмет ще видите още един по-малък водопад до него, но това далеч не е всичко, което мястото ще ви предложи. По продължение на самата пътека, първо ще се изкачите над самия водопад до мястото, където е неговият пад, а след това ще стигнете до една не много известна панорама на гара Бов. Има асфалтиран път почти до върха на водопада, но пък така няма да видите истинската красота на разбиващите му се в скалите води.

 

5. Гара Бов и село Заселе – Вазова еко пътека

“Една балканска рекичка минува отсам селото и като достига до един бряг, хвърля се с шум в една ужасна пропаст. От три места тя е заградена от стени и зъбери; от изток е тесен отвор, в който реката продължава пътуването си през награмадени скали и балвани, напали или свлачени от върховете” – из “Мала Стара планина” – Иван Вазов

Едва когато преминете маршрута, който ще ви отведе до един от най-високите водопади у нас – Скакля, ще разберете защо пътеката носи името на най-известния автор в България. Вървейки по стъпките на Вазов, вдъхновение ви дебне на всяка крачка. Някои казват, че малко преди края й на върха при село Заселе е мястото, откъдето Дядо Йоцо “гледа” строежа, а по-късно и самата преминаваща железница.

Можете да започнете прехода си или от гара Бов, или от село Заселе, но първият вариант е по-приятен. Самият маршрут до върха минава през водопада и за да не останете разочаровани от ситните пръски на водопада, препоръчвам да направите прехода през пролетта или есента, когато е пълноводен.

 

4. Панорамна площадка Бов

Ако често пътувате с влака, то може би сте забелязали малката панорамна беседка на върха на една скала над гара Бов. До нея се стига за около 15-20 минути от жп гарата по криволичещите баири на Бов.

Гледката, която ви очаква на върха, е смайваща. Има изградена дървена платформа, която ще ви накара да се почувствате така, сякаш сте на върха на света, но за тези, които имат страх от височини, и от самата беседка също се открива страхотен пейзаж. При ясно време можете да видите дори и Вазовата еко пътека.

 

3. Гара Лакатник – Лакатнишки скали

Лакатнишките скали се извисяват гордо над река Искър и предлагат една спокойна, но изпълнена с чудеса разходка. По целия маршрут има изградени пейки и места за отдих, а началото си води от карстовия извор Житолюб. Не можете да стигнете до малката сладка червена къщичка в скалите, защото тя е само за планински катерачи, но пък докато стигнете до върха, зад всеки завой на криволичещата по скалите пътека, ви очакват 2 пещери, скална арка и панорамни гледки.

Когато стигнете върха при Паметника на септемврийците и погледнете надолу към река Искър, ще разберете защо мястото носи това име: то е лакътят на реката, мястото, където тя прави чупка, подобна на човешката ръка.

Красива гледка се открива и по пътя ви надолу, когато ще минете покрай бял, извисяващ се над скалите кръст в памет на загиналите алпинисти.

 

 

2. Село Очин дол – Паметник Дядо Йоцо гледа

“Отиваше редовно на скалата щом наближаваше часът на влака, за да чуе свирката и да погледа българската железница как фучи из устието…” – из “Дядо Йоцо гледа” – Иван Вазов

Все още не е решен спорът дали Вазовата еко пътека или този хълм при с. Очин дол е мястото, от където Старецът е “наблюдавал” пътя на железницата. Но едно е ясно: мястото тук освен, че е много подходящо за пикник с изградените беседки и пейки, предлага и красива панорамна гледка към Дефилето. С малко късмет или пък с проверка на разписанието на влака, самите вие може да видите преминаващата железница и да се потопите в разказа на Вазов, а защо не и да помечтаете?

 

1. Люти брод – Черепишки манастир

“Черешката на тортата” или красивият финал на разходката ви по Дефилето е при панорамата над Черепишкия манастир.

Ще я откриете като началото на еко пътека Просечен камик. От там се открива спираща дъха панорамна гледка към дълбокия Искър и към манастира, приютявал личности като Вазов, Алеко Константинов и Софроний Врачански. Не много известен факт е и че в кулата костница до Черепишкия манастир се съхраняват част от останките на Ботевите четници.

Едва когато поспрете за миг на това място и се огледате около себе си, ще разберете причината, поради която мястото е привличало и продължава да привлича посетители. Не случайно тук са се вдъхновявали много от нашите писатели и създавали едни от най-красивите си произведения.

 

Колкото и пъти да мина през Искърското дефиле, толкова пъти откривам по нещо ново. Не можеш да обходиш всичките му “съкровища”, но в това му е и чарът: да държи по нещо ново, което да те кара да се връщаш отново и отново. Защото тайно и неусетно успява да си намери място в сърцето ти и да стане твой дом.

И накрая – коя съм аз и защо ви разказах всичко това?

Казвам се Звезделина и се определям като дете на света. Нямам кой знае какви таланти, освен че съм ужасно любопитна, но именно това ми качество ме е довело до едни от най-красивите гледки и най-запомнящите ми преживявания. Казвам “да” на всичко ново, което ми е непознато, защото това е пътешествието, което ме довежда една стъпка по-близо до опознаване на самата себе си. 

Може да последвате Звезди в Instagram ТУК и да станете част от нейните преживявания и емоции.

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

 / 

Вход

Изпращане на съобщение

Любими